Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Привет, посетители. надявам се, нещата ми да ви харесват и когато нещо не ви допадне да изразите мнение - долу в коментарите защо не ви е харесало! :)
Автор: danig Категория: Поезия
Прочетен: 174994 Постинги: 530 Коментари: 66
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Всичко се случва внезапно, И когато най не очакваш ти, Животът ти преобърнал се е стократно, Щом  отвориш очите си.   Сякаш някой забил ти е шамар, Казвайки ти, да стъпиш на земята... Така от житейските уроци си помъдрял, Омръзнало ти е, , живота да те подмята.   Омръзнало ти е, да си винаги измамен, Или да участваш в филм, за който нямаш билет, Всеки край, за теб, да е фатален, Да живееш просто така, без късмет.   Понякога нещата нямат обяснение, нали? Правиш си равносметка и си замаян, От всичко, което до момента си изживял  И знам, боли, многократно си нараняван.   Как да кажа, че животът е прекрасен? На колкото и години да е човек, има ли значение? Хубав ли е живота след всички тези преживявания, Можеш ли да ми дадеш обяснение?   ... Какво значение имат годините, Щом чувстваш сърцето си запустяло? За да си такъв, какъвто си огледай се какви са причините, Дай си сметка какво досега те е сполетяло.
Категория: Поезия
Прочетен: 749 Коментари: 0 Гласове: 2
Играла съм в много сцени, Израснала съм емоционално сама. Кръв зловеща тече в моите вени. Лед и прах цари в моята душа.   Разбрах какво е, човек да е сам. Да живее на самотек и да лети. Всички търсеха ме само да им дам. А отсреща нищо, когато ронех сълзи.   Предателството също го изживях. От роднини, приятели и близки. Безброй разочарования преживях. От хора уж добри, но с намерения нечисти.
Категория: Поезия
Прочетен: 949 Коментари: 3 Гласове: 3
Вятър ще брули косите ми.  Навън. На разходка самотна. Дъжд като вали, ще плачат очите ми. Навън. В буря. Страхотна.   В локви от кръв. От кал. От черна вода. Неусетно червеи пълзят по мен. Червеи, носещи човешки имена. Погубващи ме с лъжи всеки ден.   Сутрин как да се събуждам с усмивка. Как да пея песента на лястовица дива? Щом вечер в сълзи скрита съм под завивка, Как за бога от предателства, да съм щастлива?   От лъжи. От жени с тонове грим. От измами и фалшки изречения бедни, От хора, преминаващи край мен, като дим, От напразни обещания и думи вредни.   Представяш ли си картината, вече ти? Какво е да си винаги на заден план? Защото другите мислят че човек не си, Изхвърлят те сякаш си вуняща сган.   Но във нужда щом вече си годен...  Вече си добре и на главата си нямаш беди, Търсят те всички знаейки, че си способен  Да помогнеш, дори това на теб, да ти навреди!
Категория: Поезия
Прочетен: 301 Коментари: 1 Гласове: 2
05.05.2020 12:41 - Вече не съм.
Една звезда в небето блести И знам моята е тя, звездата, Подхранва ме, макар да ме боли, Макар често тежко, да ми е на душата.   Гледам към нея с голяма надежда, Един ден поне, всичко да остане зад мен, Макар често, да усещам как ме подвежда, И по грешен път, да бродя всеки ден.    По път който никъде не ме отвежда, освен, Към затвора на душевна мъка и вина.... Чувствам се странно, като в погубен плен, На зла, нечиста и любовна тишина.   Поглеждам всеки ден към моята звезда, Която зарежда ме с нови мечти, Която поддържа в мен любовта, И подтиква усмивката на лицето ми, да се появи.   Силна ли съм? Не, аз съм просто жена, Объркана, слаба, виновна и жестока, Жена съм, но като чудовище, груба и зла, Жена съм. Макар вече, да не съм стока.
Категория: Поезия
Прочетен: 309 Коментари: 1 Гласове: 0
19.09.2019 14:42 - Самозаблуда.
Самозаблудата, е моята стихия, Мястото, където намирам утеха,  Тъмнината е моята доживотна килия,  Самотата, е тъжната ми дреха. Усмивката ми, е просто маска, Която показвам всеки ден, Лекарството за това, е нежната ласка, Която спокойно приема душата в мен. И всичко слагам под общ знаменател, Когато ненормалното у мен изригва, И до мен стои незаменим приятел, Когато мисълта ми започва да се срива. Самозаблудата, е моята лъжа за щастие, Която лъже ли ме, лъже без умора, Колко сълзи и мъка ли душата ми крие, Щом със сълзи дрезгаво говоря.  И пак ще кажете вий, тя нещастна е, забога, Пак ще се потопите в мисли, кога ще спра, Но тихо ще отврърна - Съжалявам. Не мога. Това е всичко, което мога да промълвя.  Тези думи крещят в душата ми всеки миг, Прости ми ти. И ти, че това съм аз. Но това ще говоря до последния си вик, Животът ми от дете, е приет, неразумен бас.
Категория: Поезия
Прочетен: 420 Коментари: 1 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 174994
Постинги: 530
Коментари: 66
Гласове: 270