Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Привет, посетители. надявам се, нещата ми да ви харесват и когато нещо не ви допадне да изразите мнение - долу в коментарите защо не ви е харесало! :)
Автор: danig Категория: Поезия
Прочетен: 94381 Постинги: 520 Коментари: 60
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
21.12.2017 11:05 - Как?

Скрита в прегръдката на мрака,
вървя сляпо с голяма тревога,
че нещо страшно отвъд ме чака, 
и, че да продължа така - не мога.

Това ли е животът ми питам,
това ли е пътят по който вървя? 
Сляпа в живота си да скитам, 
да страдам и да скърбя?

Каква е тази моя съдба?
Щом да живея ме е страх ... 
стискам юмрук и мисля как така 
живота си проиграх ...

Не ми е тъжно. Чувствам умора, 
в дълбините на моята душа, 
ще дойде ден, когато от изнемога, 
ще прережа гръкляна си с нож в ръка.

Някога исках да имам живот,
не като този, който е сега ... 
и не да бъда със сърце на робот,
или с примряла в себе си душа.

Това е, просто мълчание ми остана, 
нямам желание вече за нищо .. 
тая в себе си не една голяма рана, 
и липсва ми от миналото - всичко!

Прегракнах, свих поглед и глава, 
примирявайки се с всичко до днес, 
отначало още по грешен завой завих
който не ми придава никаква чест!

Нямам желание за продължение, 
по този начин на живот да живея, 
не ме интересува хорското мнение,
сълзите си неуморно всеки ден ги лея.

Разбираш ли, кажи ми ... 
Чувствам някаква тежка празнота ..
някои хора оставиха в мен следи, 
заради които днес роня сълза след сълза.

Как да превъзмогна всичко това, 
някой да ми каже как?
как да изляза от тъмната гора, 
щом да намеря изход не мога!

 

Категория: Поезия
Прочетен: 1994 Коментари: 0 Гласове: -17
Последна промяна: 21.12.2017 11:06
Времето днес, е някак чумаво
и всичко отново се повтаря,
а аз с крак тропам тромаво 
и почвам с думите да си играя.
Слънцето навън слабо пече, 
а студът цари в захлас, 
но вий потрийте двете си ръце
стоите пред каминката за час.
Така и вие ще стоплите душата си, 
и ще лепнете усмивка на лице, 
хора сме все пак, хора сме ние, 
и притежаваме разум, душа и сърце.
Слънцето днес се е свило,
и изчезват птиците, и уютните гнезда,
Кажете сега, кое е правото мерило-
да си човек - долу или звезда?
Смисъла е всякакъв в стиха, 
няма точно определена тема, 
всяка дума тука мога да побера,
такава е моята едничка система.
Избери дали ангел, или дяволско котило
в далечната блещукаща светлина, 
или ще бъдеш за някого всичко мило 
обречен да живееш тук - в света.
Може да не ти харесва четецо, че пиша така,
знам ли, може да ти е скучно, дори, 
но аз в думите откривам - светлинка
това е - душата в мен гори.
Гори за нещо повече и повече, 
просто искам да бъда това, което съм, 
по правилата не се съобразявам вече, 
това съм аз - красив, монотонен звън.
От мен само едно нещо запомни,
животът оставя дълги безсънни нощи,
и разровени, пропиляни мечти,
и сърцето надделява, заради което спомена - боли.

Категория: Поезия
Прочетен: 1386 Коментари: 1 Гласове: -6
Зимно утро - плаха тишина,
Снега безспирно вали ли, вали, 
и в гъстата, влажна мъгла,
душата на човек от студ боли.
Зимата е яростна жена,
повтаряща се овехтяла касета,
тъжна, потънала в самота,
като старица вечна и клета.
Снегът похлопваше жестоко,
на старата ни входна врата,
а в мен чувството дълбоко
усещаше, болка, мъка и тъга.
Не една болка си прокрадва,
пътека бяла към сърцето ми
раждаща в мен непоносима вина,
прозираща се тъжна от лицето ми.
Категория: Поезия
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 4
19.11.2017 14:06 - Напразни думи:
Тиха като водата, тъмна, като вечерта, 
включвам си тъжна музиката и вървя 
по улиците разхождам се и плача, 
разсъждавайки колко гаден е света.
Колко болка се крие зад маската в мен,
колко страдания си причиних за нищо... 
и така съм всеки следващ ден, 
продължава да ми липсва всичко! 
В сърцето ми изградиха стена, 
от олово, желязо и стомана, 
хора на които дарих си обичта, 
хора, които оставиха в мене - рана. 
Но не си направихте сметка, че и аз,
като вас съм човек
 
триете се в мен, като гумена подметка, 
и продължавате напред.
Има ли смисъл във всичко това, 
какво съм ви направила, забога?
Загубих надежда в мен, в любовта, 
загубих вяра, че да продължа ще мога.
Не е честно! Казвам.
И питам що за хора сте вие?
да продължа да се боря - отказвам. 
няма за какво повече да съжаля!
Рева, като малко дете и ме боли, 
сърцето, душата ми, същността 
от очите ми дъжд не спира да вали
загубих себе си в безкрайността.
Уморих се, да бъда силна, да разбирам, 
искам просто да бъда това, което съм, 
защото чувствам вече, че умирам, 
въпреки че ми се иска това да е сън.
Паля свещ след свещ и вярвам, 
че всичко ще се оправи някой ден, 
слагам усмивка и пак продължавам, 
да бягам ли, да бягам, бягам!
Някъде из кръгозора небесен, 
някъде из тъмните поля,
но знам,като лъв, зъл и бесен
ще ме преследва живота и в смъртта.
Въпреки че, иска ми се, да е различно, 
и всеки следващ ден за мен, 
да е от усмивки и щастие, 
радост и любов и още нещо-озарен.
Категория: Поезия
Прочетен: 2361 Коментари: 0 Гласове: -12
Докато сърцето ми бие съм жива, 
и няма да се предам пред нищо,
горда съм, но не и горделива, 
от болката, надеждата ми е по-голяма.
Надежда за хубаво бъдеще,
изпълнено с усмивки и любов,
надежда за нов живот, 
в който няма тъжен вик и зов.
Днес тежко, тежко плача, 
все още спомените ми пречат,
но знам ще се науча да не тача
нито един спомен без вина и срам.
Докато сърцето ми отляво бие
ще бъда силна и няма да се предам,
всяка сълза от лицето си ще трия,
и път на болката си няма да дам.
Колкото и душата ми да се разкъсва
колкото и да ми се иска да крещя,
колкото ще такта на сърцето ми да прекъсва,
Да живея ще продължа..

image
Категория: Поезия
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.11.2017 13:12
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 94381
Постинги: 520
Коментари: 60
Гласове: 266
Архив