Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Привет, посетители. Добре дошли! Надявам се, нещата ми да ви харесват!
Автор: danig Категория: Поезия
Прочетен: 66196 Постинги: 502 Коментари: 56
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Ех животе, мои животе,

така се "гавриш" с мен..
хвърляш прежди сякаш съм коте,
разнообразяваш ми всеки ден.

Един ден ми е хубав и щастлив,
от смях и настроение - красив
друг ми е бесен, тъжен, сълзлив
от притеснения и страхове - бодлив.

Не мога да те разбера аз-и
все още не успявам..
един ден чувствам с влак ще ме прегазиш, 
на следващия от емоции ти прощавам.

А може би това си си ти,
и няма какво да разбирам ... 
просто се налага да те живея, нали?
Дори понякога да чувствам, че умирам.

В теб има една тайна, 
която я криеш толкова добре, 
една такава - красива, омайна
тайна, която нивга няма да замре.

Категория: Поезия
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
14.09 19:32 - До татко:
Ровичкам неуморно в моите рани -

Из отломките от минали дни и години,
и разпределям ги в разпокъсани кашони,
където някак си все още боли.

И вече с изсъхнали длани - 
бърша сълзите ми от очите
но в мен - завесите продрани
неуморно от години крещят.

Опитвам се да възвърна, 
един според мен - изгубен Живот.
Опитвам се всеки възел да развържа 
за да успея да се освободя от всеки порок.

Дали ще бъда разбрана сега,
от близки и от приятели??
Татко чуй, скъпа ми бе всяка сълза, 
която пролях през годините напразно.

Затова искам да намеря,
разбирателство и обич от теб,
но ти защо така ме простреля,
и пожела ми само живот, придружен с късмет? ...

Боли, само това искам да кажа, 
понякога думите ми знам, нямат смисъл, 
но знаеш ли, колко пъти исках да ти се докажа .. 
Сега остана само спомена орисан.

Така изявявам чувствата си, 
в стихове и ... тъга,
прости, ако съм те засегнала,
но в себе си усещам - силна празнота

Категория: Поезия
Прочетен: 3953 Коментари: 2 Гласове: 1
Хубав ден ще дойде, в който слънцето ще грее над теб ден, който щастието ще побере ден в който да си щастлив ще е твой ред.
Не се моли на човека които е отсреща, защото той няма да е до теб. запали в себе си тая надежда, разтопи сърцето си от слоя лед.
И с две ръце да се молиш, и със сълзи в очите да стоиш, най-често няма смисъл да говориш, по-добре е да мълчиш.
Дори когато искаш да крещиш, от болка, от разочарование, а няма на кого да споделиш, запази в себе си своето страдание.
Понякога света на думите го няма, и няма как да кажеш какво усещаш, затова бъди силна, бъди пряма, това е твоята съдба.
Покажи, че си силна, дори да боли докажи си, че можеш! Болката си на свобода я пусни, колкото и да е голяма тази празнота.
"Вярвай и ще успееш", нали? Вярвай в себе си, човеко... От тая мъка колкото и да боли, помни, че на никому не му е леко. :
Категория: Поезия
Прочетен: 44 Коментари: 1 Гласове: 2
Със сълзи в очите ще говоря

чувствам се уморена вече
писна ми напразно да се боря
"Мъртва си".. Сърцето ми го рече.

Дали това е истина, или лъжа,
щом все още дишам?
каква е тая проклета съдба?
щом не мога да обичам....

Къде сгреших не разбрах,
в този подъл живот...
сърцето си чувствам на прах
душата си - безчувствен робот.

Пиша с отчаяние и умора, 
не отричам. Просто .. 
да издържа повече не мога
аз не мога да обичам.

Щастието ли ме подминава,
аз ли го отритвам?
съвестта ми ли не ми прощава
аз ли не мога да живея, питам?

Категория: Поезия
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.06 18:21
Моят свят, е съставен от стъкла,

Лесно се чупи всяка част него
Моят свят, е лесно разрушим
От хора и "приятели" ограбен.

Моят свят, това е животът ми,
Който трудно мога да опиша...
А толкова ми се иска да разкажа...
Но сякаш нещо да мълча ме притиска.

Как искам истината да се знае,
За да живея спокойно и в мир ..
Душата ми най-накрая да спре да лае
И да спре от сълзи този язовир.

Знаеш ли как искам да ми олекне?
Да почувствам и аз, че съм разбрана ..
И кръвта ми да спре обилно да текне
От сърцето ми пропукано отрано.

Знаеш ли какво е да чувстваш
Всеки ден - съсипан, пропилян?
Знаеш ли какво е неспирно да блудстваш,
Всеки ден, на съставни части разпилян?

Не ми казвай. Аз отговора ти го знам.
Дори не знаеш, защо пиша това ..
Не ме обвинявай. Не усещам срам.
Всеки човек притежава някаква душа.

Моята е такава. Трудна за разбиране...
Но и аз също съм просто човек..
Не винаги съм разумна, права
Трудна съм и за обичане!

 

 
Категория: Поезия
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 22.06 10:34
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 66196
Постинги: 502
Коментари: 56
Гласове: 233
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930