Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Привет, посетители. надявам се, нещата ми да ви харесват и когато нещо не ви допадне да изразите мнение - долу в коментарите защо не ви е харесало! :)
Автор: danig Категория: Поезия
Прочетен: 81833 Постинги: 514 Коментари: 60
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Тиха като водата, тъмна, като вечерта, 
включвам си тъжна музиката и вървя 
по улиците разхождам се и плача, 
разсъждавайки колко гаден е света.
Колко болка се крие зад маската в мен,
колко страдания си причиних за нищо... 
и така съм всеки следващ ден, 
продължава да ми липсва всичко! 
В сърцето ми изградиха стена, 
от олово, желязо и стомана, 
хора на които дарих си обичта, 
хора, които оставиха в мене - рана. 
Но не си направихте сметка, че и аз,
като вас съм човек
 
триете се в мен, като гумена подметка, 
и продължавате напред.
Има ли смисъл във всичко това, 
какво съм ви направила, забога?
Загубих надежда в мен, в любовта, 
загубих вяра, че да продължа ще мога.
Не е честно! Казвам.
И питам що за хора сте вие?
да продължа да се боря - отказвам. 
няма за какво повече да съжаля!
Рева, като малко дете и ме боли, 
сърцето, душата ми, същността 
от очите ми дъжд не спира да вали
загубих себе си в безкрайността.
Уморих се, да бъда силна, да разбирам, 
искам просто да бъда това, което съм, 
защото чувствам вече, че умирам, 
въпреки че ми се иска това да е сън.
Паля свещ след свещ и вярвам, 
че всичко ще се оправи някой ден, 
слагам усмивка и пак продължавам, 
да бягам ли, да бягам, бягам!
Някъде из кръгозора небесен, 
някъде из тъмните поля,
но знам,като лъв, зъл и бесен
ще ме преследва живота и в смъртта.
Въпреки че, иска ми се, да е различно, 
и всеки следващ ден за мен, 
да е от усмивки и щастие, 
радост и любов и още нещо-озарен.
Категория: Поезия
Прочетен: 2271 Коментари: 0 Гласове: -12
Докато сърцето ми бие съм жива, 
и няма да се предам пред нищо,
горда съм, но не и горделива, 
от болката, надеждата ми е по-голяма.
Надежда за хубаво бъдеще,
изпълнено с усмивки и любов,
надежда за нов живот, 
в който няма тъжен вик и зов.
Днес тежко, тежко плача, 
все още спомените ми пречат,
но знам ще се науча да не тача
нито един спомен без вина и срам.
Докато сърцето ми отляво бие
ще бъда силна и няма да се предам,
всяка сълза от лицето си ще трия,
и път на болката си няма да дам.
Колкото и душата ми да се разкъсва
колкото и да ми се иска да крещя,
колкото ще такта на сърцето ми да прекъсва,
Да живея ще продължа..

image
Категория: Поезия
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 15.11 13:12
14.11 16:09 - До болка:
Превърнах се в това, което
на никой не бих пожелала,
за мама и тати съм дете проклето
за себе си не съм живяла.
Живот не знам какво е,
всеки втори ме клевети,
паднах и оставам на колене,
сама, ронейки сълзи. 
Не зная вече какво да направя, 
душа, сърце-всичко в мен гори 
усещам непрестанно се давя
в океан от загубени мечти. 
Сякаш нож пробожда сърцето ми, 
и не мога нищо да забравя
и загубата на хората, които обичам, 
просто  със себе си
не мога да се справя.
Небето черно е над мен, 
и вали,не мога на удара да отвърна
но подхранвам надежда всеки ден, 
въпреки че знам-времето назад не мога да върна.

image
Категория: Поезия
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 2
Нощем гледам звездите,
докато не заспя спокойно,
и сълзите ми текът от очите,
зарад" съвестта ми виновна.
И пак, и пак си повтарям,
че нищо в живота честно не е,
и отново си внушавам,
колко изморено е моето сърце.
Зарад" случаи и тежки дни,
зарад" обстоятелства и моменти,
ьзарад" спомени окъпани от сълзи
И преминали през живота ми клиенти.
Няма кого да обвинявам, освен себе си
сама чертая пътя си в живота,
днес мога само да съжалявам,
че се чувствам като вече изпята нота.
Категория: Поезия
Прочетен: 62 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 14.11 15:37
 Помня как украсявахме елхата,
и на Коледа се усмихваме,
помня как нареждахме софрата,
и силно, силно се обичахме.

Вечеряхме заедно на масата,
пяхме и танцувахме до зори 
вдигахме за наздраве чашите,
смяхме се със сълзи на очи.

Навън снегът беше затрупал,
стълбове, тротоари, дървета
и в двора наш, беше натрупал,
сняг върху цветя, врати и павета. 

Помня как топло се прегръщахме 
И как мило си говорихме на ти,
после по местата си се връщахме,
а камината ни продължаваше да гори.

Днес това остана спомен само,
за един семеен, приятен живот,
Помниш ли тати, помниш ли мамо,
Спомените ми са малко, но богати.

Днес ми е много тъжно,
вече заедно не сме ... 
отдавна не сме семейство задружно,
детето в мен с кървави сълзи реве.
Категория: Поезия
Прочетен: 2396 Коментари: 0 Гласове: -5
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 81833
Постинги: 514
Коментари: 60
Гласове: 257
Архив