Тя в сърцата ни бушува
Любовта, сама ни открива
Тя не се преструва.
Това чувство е незаменимо
Тя броди неуморно по света
Туй чувство е необяснимо
Сплотило повече от две сърца.
Знайте, любовта е сладка грешка
Тя е тръпката която бие в нас
Тя е нашата грешка човешка
Чула всеки самотен и тъжен глас.
Без право на избор и желание
Похлупена от чувството за вина
Грубо отвлечено е моето съзнание.
Тъга откраднала ми е вниманието
Сърцето и мозъка ми се противят
Тежко и мъчително ми е диханието
А мислите ми несъзнателно се гневят.
Пламъка в сърцето ми угасна
Голям камък, тежи ми на съвестта
Какво към тази болка ме тласна
Кой понечи и открадна ми честта?
Миналото на нашата страна
Вазов, Ботев, Хилендарски
Будители на минали дни славянски
Помнете, ний сме българи вечни
Въпреки, че хората сме души - нечовечни
Носим славно знаме със златен лъв
И за свободата си проливаме кръв
Помнете убитите жертви на Батака
Припомнете си как вееха байряка
С гордо вдигната глава крещете
"Ний сме българи", това разберете.
Споменете си кой е бил Хан Крум
Гордейте се с него, вдигнете шум
Той понасяше куршум след куршум
Припомнете си на връх Шипка
За излязата кръв и силна битка.
Чувствайте се горди, с минало богато
Не затъвайте страната ни в дълбоко блато
Б - България е мястото в което съм родена
Ъ - Ъгъл на всяка държава сломена
Л - Лесно с времето бе променена
Г - Гледаш от чуждите очи е изкоренена
А - Айде да видим кой българче се нарича
Р - Родната страна кой почита, кой обича ..
И - Искам да бъдем единни като преди
Да оставим зад нас запомнени следи!
.jpg)
Как да ти кажа, че за час искам до теб да се върна?
Защото чувствам се невероятно, до теб съм добре
Чувството.. сърцето ми не може това да го разбере
Сега искам само спомена от преди малко да възвърна
Искам пак усмивката на лицето ти прекрасно да зърна
Просто, чувствам се щастлива, когато си говоря с теб
Усещам, че за мен си моят добър и единствен късмет.
С този стих само искам да кажа, че безумно те обичам
И дано появи се една истинска усмивка на лицето ти
Знай, чувствата ми към теб, привързаност ги наричам
Надявам се от това, искра да се разпали в сърцето ти.
Не съм си помисляла някога да те лъжа, разбираш ли?
Ти си причина да се разсмея дори и в тъжните ми дни
Смисъла във думите кажи ми сериозно, откриваш ли?
Защото ако ме разбереш грешно, честно ще ме заболи.
Щастието е само миг, а този искам да е щастлив
В очите ми като слънце, като надежда, ясно грееш
Искам да оставя заключен в теб спомена красив
Като истинска приятелка силно с мен да се гордееш!!!
Сърцето ми заключено зад витрина Нямам представа какво да направя Чух мрачен глас на Божия доктрина Усещайки как в самота ще се удавя.
Тъжен е живота, без колебание Не виждам смисъл в ни един ден Живея, но без никакво желание Тъй като, една рана стой пред мен
Настанила се, тягостно ме влачи Предчувствам, какво следва наред Тя, докрай след мен смело ще крачи И ще направи душата ми слой лед.
