Ако ме видиш отново, подмини ме,
аз вече не съм твоето дете,
и да ме срещнеш сама, зарежи ме,
аз няма да съм тая, която реве.
Не всичко на този свят са пари,
има неща по-важни от тях,
така да говориш с мен .. Боли,
и да ме раняваш умишлено е грях.
Трупах болката си дни наред,
вече ми омръзна от това,
не успях да стопя сърцето ти от лед,
затова, всеки си тръгва по своя път.
Аз да роня сълзи вече се уморих,
повече признавам си не мога,
питам се, от какво ли вече не отпих,
от разочарованието, страданието и мъката забога.
Тръгни си, няма никакъв проблем,
за мен дори ще е по-добре,
за толкова време не успяхме да се разберем,
съжалявам, няма да съм тази, която реве!
да се събудиш сутрин - здрав
и да знаеш, че някой те чака
на прага на вратата - прав.
С неумение да обича, обаче,
изрича той, големи думи ..
после пред мен живота си оплаче
с думи, тежки и силни, като куршуми.
Болка е, болка е ГОЛЯМА,
да знаеш, че това ти е родител,
потъваш при мисълта в дълбока яма,
от която, не може да намериш спасител.
А после ..тежко ти е на душата,
няма вече лъч-светлина ..
само една поетическа мисъл.
и едно перце в дясната ръка
с тъжни думи в устата ..
гледам как спуска се здрача,
но не ми затихва душата.
Паля цигара след цигара,
но чувствам сърцето ми скърби ..
чакам на железопътната гара,
празна надежда така да се появи.
Загубих всичко .. пропилях живота си,
и вероятно няма връщане назад ..
чувам как близките ми викат "проста си"
или колко съм била мръсна, долна гад.
Плача, не спирам .. боли до безумие,
душата, сърцето ми ..
не намирам правилна посока,
дето да протегна ръцете си ..
Крещя, не спирам .. плача,
мъчително боли ме отвътре ..
но продължавам .. да крача,
до дет тялото ми не се гътне.
и семейството не е,
не всичко е любов,
ако ножа до гърлото опре.
Ако просто, то е разделено,
и никога не е било едно
ако близките ти не те подкрепят
и някак живееш, някак ..
Боли, да знаеш, че си сам,
а родила те е една ..
Тънеш до болка и срам,
само при мисълта ..
Че живота ти е разруха ..
Потънал в скръб и сълзи,
Че съдбата за теб е глуха
Че гинеш от гняв, дори.
Не всичко е вечно, не е,
едно се къса, друго - чупи,
сляп и глух е онзи който не разбере,
че грешките си не може да изкупи.
Тъжно е, когато кажеш "сбогом",
и продължиш по пътя си напред,
Тъжно е, да си тръгнеш ..
И самота да те прегръща отвред .!
ако до теб няма опора ..
света не е свят, там където
чувстваш, че си в затвор.
Познаваш ли чувството на самота?
Чувстваш ли кога душа боли ..?
в гърдите си знаеш ли кога е пусто,
и кога в сърцето ти .. вали ..?
Усещал ли си вкуса на сълзите,
скръбни .. мъчни .. солени,
чувствал ли си болката в гърдите,
страдал ли си от ридания бедни?
Това е страданието, човеко,
това е пустата, тъмна страна,
на никой зная, не му е леко
защото всеки притежава душа.
Лъжи са залъгванията прости,
лъжа е всяка усмивка тогаз,
душата от мъка, за щастие проси
малка капка щастие, поне за час.
