Която не се отнася като такава,
и краде от устата ти залъка храна,
без вина, без укор, но със слава.

Майката не те ли учеше на любов,
на отговорност, уважение, старание,
не ти ли даваше за живота - урок?
Не те ли учеше на отговори с отрицание?

Тя не беше ли опора, щом имаш нужда,
не те ли изслушваше в трудни моменти,
Защо мойта държи се сякаш съм чужда,
и обичта и към мен брой се в проценти?

Майката не те ли защитаваше? 
Все въпроси, но без отговор оставам
Помня как моята ме изоставяше,
в трудностите сама да се защитавам.

Изпитвам чувство някакво - ужасно
била съм долна, гадна, лицемерка - аз,
пък тя майка си е, майка на място,
без никакъв помежду ни баланс.

"Майка", за мен думата е чужда,
лично аз не съм я имала някога,
една омраза в душата ми се събужда,
към нея - силна повече от всякога!