Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Привет, посетители. надявам се, нещата ми да ви харесват и когато нещо не ви допадне да изразите мнение - долу в коментарите защо не ви е харесало! :)
Автор: danig Категория: Поезия
Прочетен: 175106 Постинги: 530 Коментари: 66
Постинги в блога от Ноември, 2017 г.
2  >  >>
Зимно утро - плаха тишина,
Снега безспирно вали ли, вали, 
и в гъстата, влажна мъгла,
душата на човек от студ боли.
Зимата е яростна жена,
повтаряща се овехтяла касета,
тъжна, потънала в самота,
като старица вечна и клета.
Снегът похлопваше жестоко,
на старата ни входна врата,
а в мен чувството дълбоко
усещаше, болка, мъка и тъга.
Не една болка си прокрадва,
пътека бяла към сърцето ми
раждаща в мен непоносима вина,
прозираща се тъжна от лицето ми.
Категория: Поезия
Прочетен: 398 Коментари: 0 Гласове: 4
29.11.2017 20:21 - Зимни чувства:
Зимно утро - плаха тишина, Снега безспирно вали ли, вали, и в гъстата, влажна мъгла, душата на човек от студ боли. Зимата е яростна жена, повтаряща се овехтяла касета, тъжна, потънала в самота, като старица вечна и клета. Снегът похлопваше жестоко, на старата ни входна врата, а в мен чувството дълбоко усещаше, болка, мъка и тъга. Не една болка си прокрадва, пътека бяла към сърцето ми раждаща в мен непоносима вина, прозираща се тъжно от лицето ми..
Категория: Поезия
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове: 0
Зимата приижда лека, полека,
с мощна сила и бурен вятър,
И сякаш тогаз със стоманени въжета,
Зимната приказка пристига при нас. 
Тази ледено студена обвивка
Отгоре със скреж от сребро,
Дала на душите ни малко почивка,
И на сърцата - надежда заблудена.
Е два, три месеца ще е, нали ..
Само толкова и идва Пролет,
Малко ще помръзнем, ще ни боли,
Но така или иначе всеки сезон е полет! 
image
Категория: Поезия
Прочетен: 270 Коментари: 0 Гласове: 1
19.11.2017 14:06 - Напразни думи:
Тиха като водата, тъмна, като вечерта, 
включвам си тъжна музиката и вървя 
по улиците разхождам се и плача, 
разсъждавайки колко гаден е света.
Колко болка се крие зад маската в мен,
колко страдания си причиних за нищо... 
и така съм всеки следващ ден, 
продължава да ми липсва всичко! 
В сърцето ми изградиха стена, 
от олово, желязо и стомана, 
хора на които дарих си обичта, 
хора, които оставиха в мене - рана. 
Но не си направихте сметка, че и аз,
като вас съм човек
 
триете се в мен, като гумена подметка, 
и продължавате напред.
Има ли смисъл във всичко това, 
какво съм ви направила, забога?
Загубих надежда в мен, в любовта, 
загубих вяра, че да продължа ще мога.
Не е честно! Казвам.
И питам що за хора сте вие?
да продължа да се боря - отказвам. 
няма за какво повече да съжаля!
Рева, като малко дете и ме боли, 
сърцето, душата ми, същността 
от очите ми дъжд не спира да вали
загубих себе си в безкрайността.
Уморих се, да бъда силна, да разбирам, 
искам просто да бъда това, което съм, 
защото чувствам вече, че умирам, 
въпреки че ми се иска това да е сън.
Паля свещ след свещ и вярвам, 
че всичко ще се оправи някой ден, 
слагам усмивка и пак продължавам, 
да бягам ли, да бягам, бягам!
Някъде из кръгозора небесен, 
някъде из тъмните поля,
но знам,като лъв, зъл и бесен
ще ме преследва живота и в смъртта.
Въпреки че, иска ми се, да е различно, 
и всеки следващ ден за мен, 
да е от усмивки и щастие, 
радост и любов и още нещо-озарен.
Категория: Поезия
Прочетен: 2700 Коментари: 0 Гласове: -12
19.11.2017 14:04 - Напразни думи:
Тиха като водата, тъмна, като вечерта, включвам си тъжна музиката и вървя по улиците разхождам се и плача, разсъждавайки колко гаден е света. Колко болка се крие зад маската в мен, колко страдания си причиних за нищо... и така съм всеки следващ ден, продължава да ми липсва всичко! В сърцето ми изградиха стена, от олово, желязо и стомана, хора на които дарих си обичта, хора, които оставиха в мене - рана. Но не си направихте сметка, че и аз, като вас съм човек триете се в мен, като гумена подметка, и продължавате напред.
Има ли смисъл във всичко това,
какво съм ви направила, забога?
Загубих надежда в мен, в любовта,
загубих вяра, че да продължа ще мога.
Не е честно! Казвам.
И питам що за хора сте вие?
да продължа да се боря - отказвам.
няма за какво повече да съжаля!
Рева, като малко дете и ме боли,
сърцето, душата ми, същността
от очите ми дъжд не спира да вали
загубих себе си в безкрайността.
Уморих се, да бъда силна, да разбирам,
искам просто да бъда това, което съм,
защото чувствам вече, че умирам,
въпреки че ми се иска това да е сън.
Паля свещ след свещ и вярвам,
че всичко ще се оправи някой ден,
слагам усмивка и пак продължавам,
да бягам ли, да бягам, бягам!
Някъде из кръгозора небесен,
някъде из тъмните поля,
но знам,като лъв, зъл и бесен
ще ме преследва живота и в смъртта.
Въпреки че, иска ми се, да е различно,
и всеки следващ ден за мен,
да е от усмивки и щастие,
радост и любов и още нещо-озарен.
Категория: Поезия
Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 175106
Постинги: 530
Коментари: 66
Гласове: 270