Превърнах се в това, което
на никой не бих пожелала,
за мама и тати съм дете проклето
за себе си не съм живяла.
Живот не знам какво е,
всеки втори ме клевети,
паднах и оставам на колене,
сама, ронейки сълзи. 
Не зная вече какво да направя, 
душа, сърце-всичко в мен гори 
усещам непрестанно се давя
в океан от загубени мечти. 
Сякаш нож пробожда сърцето ми, 
и не мога нищо да забравя
и загубата на хората, които обичам, 
просто  със себе си
не мога да се справя.
Небето черно е над мен, 
и вали,не мога на удара да отвърна
но подхранвам надежда всеки ден, 
въпреки че знам-времето назад не мога да върна.