Света в злоба преобрази се
В сиви и черни нюанси
И живота на човека промени се
Защото жив, не може да се опази.
Страдание и спомени вият се
Вече в сивата душа и сърце
Хората, в себе си крият се
Крият и сълзите по своето лице.
Какви бяха онези мигове на радост?
Отдавна, още в старото време ..
Днес да живееш, каква е тая гадост?
Защо е такова сегашното ни бреме?
Има ли живец в душата на човека?
Или всеки на Земята е студен ..
Мисълта ми прохладна и лека
Явява се в главата ми ден след ден.
И днес, света страшно ме тревожи
От злобата и ненавистта която тегне
Отново ли днес ще се дерат кожи?
И чоека пред господаря си ще легне.
Ние сме роби, но под друга форма
Света за нас е място непознато
Днешно време няма запазена норма
Това и от други държави ни бе признато.
И знай, продължи да те обича Още да усеща целувките ти Все още, сърцето ми те търси Търси и страстно милувките ти.
Но мога вече да си спомням За теб, за нас, за нашата връзка И нощем само да съжалявам Че не съм толкоз силна и дръзка.
Прости ми, прости, че те обичам Чувствам се зле щом си те спомня Прости ми, че след тебе пак тичам Прости ми, че сълзите си ги роня.
но ти не страдаи, мълчи
нямаш вина, че съм във АДА
и душата ми мъчно гори.
В буен огън, оживей
имаш силен дух и сърце
в нов ден, като слънце изгрей
с усмивка на милото ти лице.
В сърце ми настанила се е яма
която тегли ме в дълбини
Болката ми е голяма
не мога да се отървя от тез сълзи.
Отивам си, не ме изпращай
милост не заслужавам
и моля те, със сълзи не плащай
че не мога да спра да страдам!
истината за човека и самотата,
но мога да се опитам да разкажа,
за човека в който вилнее слепотата.
Тоя човек не вижда красотата,
на света, на горите и полята,
това у човека е грозотата,
че душата му от алчност е облята.
Четеца, до теб допитвам се,
какво мислиш ти?
За това, което разказах
Истина ли е, или само лъжи?
Според теб, ще има ли промяна,
някога, във времето напред?
Душата на човека от зло е обладана,
разбираш ли, че нямаме късмет.
Кажи ми, отговори ми на въпроса
У човека няма ли някаква мяра
Надеждата наистина ли е гола и боса
Без светлина, лъч или вяра?
Целият свят и всяка мисъл
Надеждата внезапно вкамени се
Защото дявола със зло я бе орисъл.
Остана ли малка част светлина
Или слънцето в дните ни залезе
Всичко ли е обсипано в тъмнина
От която не може да се излезе
Къде е силната душа?
И надеждата, която се пребори?
Къде са онези времена?
Къде остана човека, който се бори?
Омраза? Това ли е днешният въпрос
Каква тогава е нашата съдба?
Защо човека, е толкова прос
И предал се е, без борба?
Слабостта ни цари ежедневно
Във душата и във всяко сърце
И това, не е нещо мигновенно
Тя, вижда се във всяко лице.
Сърцето ни сега превърна се в лед
А това някога не беше допустимо
Ние въпреки всичко имаме поне късмет
Че имаме минало славно и незабравимо.
Разбра ли поуката от този стих?
Да си върнеш онази забравена душа
И да си дадеш веднъж сметка
Че не може повече да продължава така! :)
