Е с много усмивки и сълзи.
На миналото си простих.
И на грешниците дори.

Сега живея, както искам. 
Свободно. Без тревоги.
Въпреки, че в мен вали.
Продължавам да живея.

И понякога да скърбя.
Какво от това .. ?
Нали жива съм и до днес.
И следвам всяка своя мечта.

Напълних сърцето си отново. 
с усмивки и истинска любов. 
Стопих преградата от олово. 
Обичам тоя свят горчиво суров.

Прегръщам ви приятели мои.
Прегръщам и ви целувам. 
В живота си и аз имам завои. 
от които бавно, но славно изплувам.

Не съм принцеса, не съм идеална.
Аз също имам не малко грешки.
Но с право ще кажа, че съм нормална
бъркотиите си сега, гледам като смешки.

Живея с надежди и светлина.
Че някой ден ще бъде друго яче.
Крия в себе си една топлина. 
Тя е, че Земята ще спре да плаче.

Любовта не се купува.
Тя не може да се замени.
Да страдаш за нея си струва.

Света се разкрива, когато. 
Просто си влюбен до полуда.
Любовта е тази, която.
Мен ме кара да бъда друга.

Съжалявам, ако някой не е доволен.
Съжалявам, ако не сте щастливи.
Аз открих щастието в живота си.
И смисъл в дните си вече красиви.

Кръстопът няма. Избор няма.
Слушаш това, което каже ти душата.
Дори във времето да потънеш в яма.

Казват "ще страдаш", "ще съжаляваш"
Но има ли значение, щом си щастлив.
На чувствата си .. просто се предаваш.
без да ти пука чуждото мнение.

Всичко, дори главата си залагаш.
И вярваш, нещата ще се оправят.
живота си на любовта предлагаш.
докато не дойде краят.

Взирайки се в небето с надежда.
Сърцето ми никога да не хваща кора.
Да не се разплете като прежда.

И със сълзи в очите заблестели.
Вече със захабена в себе си душа.
Живота ми не само към пъкъла да ме отвежда.
пишейки от тъжни по-тъжни слова.

Този стих за мене е - да.
Не отричам. Роня сълзи.
Ей там. От лявата страна.
Сърцето ме боли.

И гори ли гори все по-силно.
Не намирайки изход да пролази
.. Чувствайки се безсилно
Чуди се как цяло да се запази.