Постинги в блога от Май, 2017 г.
Мамо къде си, питам се за пореден път,
Изоставиха ме, всички .. помогни ми!
Понесла съм се по течението,
и чувствата ми не могат да се успокоят.
Мамо, чуваш ли, знам че си някъде там..
тежко ми е, помощ. Детето в мен реве!
Не мога да се успокоя. Чувствата ми не стихват.
чуваш ли, как болката в гърдите ми дере.
Помогни. Скубя си косите всеки ден,
позволи ми да те видя пак ..
и кажи ми вината дали е в мен ..
потънала съм във вина, срам и мрак.
Аз съм голяма, а се държа като дете ..
Никой от семейството ми го няма .
Никой си нямам, майко .. Никой. .
тази празнота в мен превърна се в бездънна яма.
ПОМОЩ! Поне яви се пред мене ти,
да знам, че имам майчица до мен ..
без семейство, да ти кажа ли - боли ..
знам, ще ми простиш за всичко някой ден.
Категория:
Поезия
Прочетен:
328
Коментари:
0
Гласове:
1
Последна промяна:
28.05.2017 15:48
Искам да ти разкажа в стих,
за моите очи и живот,
дето дълго време думите крих
и не отвърнах на зовът ти със зов.
Искам да ти разкажа за тайната на очите ми,
и за болката в мен ..
искам с думите си да ти покажа,
какво правя всеки изминал ден.
Искам да ти говоря за мен,
надявам се не постъпвам зле,
душата ми сътворена е от лен
кажи ми, дали това е добре?
Моите очи, какви очи са те ..
толкова искрени и честни
отварящи вратата на всяко сърце,
очи, които говорят без глас.
Виждали са дъга, проливали са сълзи,
дълго време през изминалите години
стояли са затворени в тъма, дето боли
дето студено е, като сто мразовити Зими.
Не иронизирам. Вярно е това,
очите ми са изпитали болка жестока.
Поправям се - не само една,
за която проливали сълза след сълза.
И затова гледам някак си примряло,
не се извинявам. Не разбирай погрешно,
сърцето ми на 18-години е вряло-кипяло
колко много имам още? Чак ми става смешно.
Категория:
Поезия
Прочетен:
164
Коментари:
0
Гласове:
0
Последна промяна:
28.05.2017 13:29
Искам да ти разкажа в стих,
за моите очи и живот,
дето дълго време думите крих
и не отвърнах на зовът ти със зов.
Искам да ти разкажа за тайната на очите ми,
и за болката в мен ..
искам с думите си да ти покажа,
какво правя всеки изминал ден.
Искам да ти говоря за мен,
надявам се не постъпвам зле,
душата ми сътворена е от лен
кажи ми, дали това е добре?
Моите очи, какви очи са те ..
толкова искрени и честни
отварящи вратата на всяко сърце,
очи, които говорят без глас.
Виждали са дъга, проливали са сълзи,
дълго време през изминалите години
стояли са затворени в тъма, дето боли
дето студено е, като сто мразовити Зими.
Не иронизирам. Вярно е това,
очите ми са изпитали болка жестока.
Поправям се - не само една,
за която проливали сълза след сълза.
И затова гледам някак си примряло,
не се извинявам. Не разбирай погрешно,
сърцето ми на 18-години е вряло-кипяло
колко много имам още? Чак ми става смешно.
Не позволявай ти, да бъда наранена,
чувствам се безсилна вече
Стига. Нали от любов съм пременена.
Така ти за последно рече!
Бъди този, които винаги ще е до мен,
Не те моля. Не го разбирай така
Промени всеки мой следващ ден
просто искам да изпитам насладата от живота.
Очите ми искам да се успокоят,
не те моля за нищо ...
Може би прекалявам за стотен път
затова само се извинявам.
Всеки ден ми е еднообразен, разбери,
чудя се вече какво да правя .....
душата в мен крещи, кипи, гори,
а седя на стол, в една стая.
Така съм всеки ден, дай ми идея
- как да го променя?
живота си не искам така да го изживея
не искам само на стол да седя.