Със сълзи в очите ще говоря

чувствам се уморена вече
писна ми напразно да се боря
"Мъртва си".. Сърцето ми го рече.

Дали това е истина, или лъжа,
щом все още дишам?
каква е тая проклета съдба?
щом не мога да обичам....

Къде сгреших не разбрах,
в този подъл живот...
сърцето си чувствам на прах
душата си - безчувствен робот.

Пиша с отчаяние и умора, 
не отричам. Просто .. 
да издържа повече не мога
аз не мога да обичам.

Щастието ли ме подминава,
аз ли го отритвам?
съвестта ми ли не ми прощава
аз ли не мога да живея, питам?

Моят свят, е съставен от стъкла,

Лесно се чупи всяка част него
Моят свят, е лесно разрушим
От хора и "приятели" ограбен.

Моят свят, това е животът ми,
Който трудно мога да опиша...
А толкова ми се иска да разкажа...
Но сякаш нещо да мълча ме притиска.

Как искам истината да се знае,
За да живея спокойно и в мир ..
Душата ми най-накрая да спре да лае
И да спре от сълзи този язовир.

Знаеш ли как искам да ми олекне?
Да почувствам и аз, че съм разбрана ..
И кръвта ми да спре обилно да текне
От сърцето ми пропукано отрано.

Знаеш ли какво е да чувстваш
Всеки ден - съсипан, пропилян?
Знаеш ли какво е неспирно да блудстваш,
Всеки ден, на съставни части разпилян?

Не ми казвай. Аз отговора ти го знам.
Дори не знаеш, защо пиша това ..
Не ме обвинявай. Не усещам срам.
Всеки човек притежава някаква душа.

Моята е такава. Трудна за разбиране...
Но и аз също съм просто човек..
Не винаги съм разумна, права
Трудна съм и за обичане!

 

 

Дори грешно да живея,
и често да лея сълзи 
усмивката ми не умира
колкото и да ме боли.

И по грешен път да вървя
няма пред трудност да се дам
колкото и за изгубеното да скърбя
силна съм. Няма да се предам.

Влюбена съм, дива, щастлива,
когато погледна назад си спомням, 
че живота ми не беше лесен
но тепърва ще става песен. 

По-силна се чувствам отпреди,
какво ли живота не ми предостави,
днес, колко и да ме боли - свикнала съм,
водопада от сълзи не може да ме удави.

Сякаш знам, утре какво ще стане, 
така живея с надежда-светлина.
Онзи който ме обича, ще остане
и зная, няма как да живея в самота.

Земята се върти, знаеш ли?
Както часовника на стената тик-така
болката се връща при причинителя 
съдбата пренаписана е, не чака. 

Всичко се връща на този свят.
Колкото и да искаш да е невярно ..
Днес аз живея в Ад.
Утре може би ще си ти!

Бъди приятелю, винаги бъди,

Този който продължава напред,
И през мъки и тревоги дори,
Не превръщай сърцето си в лед.

Ти приятелю си този, който казва,
Кога ще се откажеш или предадеш!
Ти си този, който определя,
Какво от себе си можеш да дадеш!

И в радости, и в неволи, и сълзи,
Важното е напреде да вървиш,
И колкото, и душа да те боли
Трябва, трябва да продължиш.

Приятелю верни, знам, какъв си
Знам, че духа ти в теб е силен...
Винаги в редицата пръв си,
Изискан. Красив и стилен.

Не спираш да се бориш, знам,
Защото душата ти е жива..
И знам, кръстиш се в Атимовския храм,
Единственото нещо, което не те убива.

Погледът ти всеки път сияе като на дете,
По това те разпознавам и аз самата ..
Как да забравя човек, който живота си преде,
И разделя си с бедните храната?

Вярвай в себе си ей човече,
Ти си от ония, които имат 
Сърце което рядко се намира вече
И си от хората, които дават, без да взимат.

Сърцето ми търсеше дълго време,
докато не откри твоето.
През едно такова...тежко бреме,
което мен ме свличаше към пропастта.
Намерихте, когато душата ми просеше,
за обич, за закрила, за любов...
намерих те, когато се чувствах сама,
във време в което нямах ни глас, ни зов.
И до днес ти си до мен, и завинаги ще е така,
благодаря ти за всичко. чувствам се преродена...
обичам те любов моя повече от всичко на света
за теб аз съм с въжета пригодена.
Вече няма душата ми за любов да проси,
Само ще запаля от нея частица една,
Която в нощите ми за теб да свети
Като искра на любовта! ♥