Този който продължава напред,
И през мъки и тревоги дори,
Не превръщай сърцето си в лед.

Ти приятелю си този, който казва,
Кога ще се откажеш или предадеш!
Ти си този, който определя,
Какво от себе си можеш да дадеш!

И в радости, и в неволи, и сълзи,
Важното е напреде да вървиш,
И колкото, и душа да те боли
Трябва, трябва да продължиш.

Приятелю верни, знам, какъв си
Знам, че духа ти в теб е силен...
Винаги в редицата пръв си,
Изискан. Красив и стилен.

Не спираш да се бориш, знам,
Защото душата ти е жива..
И знам, кръстиш се в Атимовския храм,
Единственото нещо, което не те убива.

Погледът ти всеки път сияе като на дете,
По това те разпознавам и аз самата ..
Как да забравя човек, който живота си преде,
И разделя си с бедните храната?

Вярвай в себе си ей човече,
Ти си от ония, които имат 
Сърце което рядко се намира вече
И си от хората, които дават, без да взимат.