Лесно се чупи всяка част него
Моят свят, е лесно разрушим
От хора и "приятели" ограбен.

Моят свят, това е животът ми,
Който трудно мога да опиша...
А толкова ми се иска да разкажа...
Но сякаш нещо да мълча ме притиска.

Как искам истината да се знае,
За да живея спокойно и в мир ..
Душата ми най-накрая да спре да лае
И да спре от сълзи този язовир.

Знаеш ли как искам да ми олекне?
Да почувствам и аз, че съм разбрана ..
И кръвта ми да спре обилно да текне
От сърцето ми пропукано отрано.

Знаеш ли какво е да чувстваш
Всеки ден - съсипан, пропилян?
Знаеш ли какво е неспирно да блудстваш,
Всеки ден, на съставни части разпилян?

Не ми казвай. Аз отговора ти го знам.
Дори не знаеш, защо пиша това ..
Не ме обвинявай. Не усещам срам.
Всеки човек притежава някаква душа.

Моята е такава. Трудна за разбиране...
Но и аз също съм просто човек..
Не винаги съм разумна, права
Трудна съм и за обичане!