Привет, посетители. надявам се, нещата ми да ви харесват и когато нещо не ви допадне да изразите мнение - долу в коментарите защо не ви е харесало! :)
Постинги в блога от 03.06.2017 г.
03.06.2017 14:40 -
Още от малка:
Нямам семейство. Нямам опора.
От преди, от съвсем малко дете.
Имам майка и баща само по документи.
заради това душата ми неспирно реве.
Сърцето ми от болка кърви,
но какво да кажа, какво?
Толкова силно боли ...
а сълзите ми текат обилно.
Не прибързвам не,
заключенията ми са верни ..
пиша, защото не ми остана сърце,
от ругантни и обвинения неверни.
Може би съм луда, кой знае?
Може би се претоварих за тез години? ..
Чувствам се зле. Сърцето ми нехае
От всичките причинени от хората злини.
Простете, не искам съжаления,
искам само да пиша това, което усещам...
не искам съчувствия и обвинения,
каква съм и без да казвате, сама се подсещам.
От преди, от съвсем малко дете.
Имам майка и баща само по документи.
заради това душата ми неспирно реве.
Сърцето ми от болка кърви,
но какво да кажа, какво?
Толкова силно боли ...
а сълзите ми текат обилно.
Не прибързвам не,
заключенията ми са верни ..
пиша, защото не ми остана сърце,
от ругантни и обвинения неверни.
Може би съм луда, кой знае?
Може би се претоварих за тез години? ..
Чувствам се зле. Сърцето ми нехае
От всичките причинени от хората злини.
Простете, не искам съжаления,
искам само да пиша това, което усещам...
не искам съчувствия и обвинения,
каква съм и без да казвате, сама се подсещам.
03.06.2017 02:26 -
Нали мамо:
Да мълча не мога, прости ми.
Боли ме,но нали това искаш?
Кажи ми мамо, защо ме роди?
Дали, за да ме потискаш?
Или за да ме виниш постоянно?
И винаги да съм черна за теб ...
Сега, не е ли малко странно
Кажи ми. Нали не сполучи на късмет?
Роди ме, за да страдам, нали?
За да ме опетниш, както сега...
Ето на, душата ми гори,
не виждам смисъл за борба.
Искам да ти подаря черна роза,
в знак на моята вътрешна гибел.
Вземи от моята душевна доза,
от болка и страшна мъка.
Сълзите ми не значат нищо, нали?
На теб ти е все едно за мен ..
И да умра, дори,
на теб ще ти е хубав всеки ден.
Страданието ми ти носи радост,
Не греша, нали?
Изпитваш известна сладост
от моите сълзи!
Боли ме,но нали това искаш?
Кажи ми мамо, защо ме роди?
Дали, за да ме потискаш?
Или за да ме виниш постоянно?
И винаги да съм черна за теб ...
Сега, не е ли малко странно
Кажи ми. Нали не сполучи на късмет?
Роди ме, за да страдам, нали?
За да ме опетниш, както сега...
Ето на, душата ми гори,
не виждам смисъл за борба.
Искам да ти подаря черна роза,
в знак на моята вътрешна гибел.
Вземи от моята душевна доза,
от болка и страшна мъка.
Сълзите ми не значат нищо, нали?
На теб ти е все едно за мен ..
И да умра, дори,
на теб ще ти е хубав всеки ден.
Страданието ми ти носи радост,
Не греша, нали?
Изпитваш известна сладост
от моите сълзи!
03.06.2017 00:00 -
Душевен затвор:
Някои хора не могат да видят през очите,
когато те са пълни със сълзи .............
И крещят с глас дълбок излязъл от душата,
която така мъчно и тежко я боли.
Някои хора, остават безмълвни,
И тихо, и кротко просто си стоят
И не говорят, просто си седят...
А душевно ти в затвора,
превързваш лютите си рани.
Крещиш и с поглед на дете
кърпиш така умело изгорелите рани
в едно мъртво вече сърце.
когато те са пълни със сълзи .............
И крещят с глас дълбок излязъл от душата,
която така мъчно и тежко я боли.
Някои хора, остават безмълвни,
И тихо, и кротко просто си стоят
И не говорят, просто си седят...
А душевно ти в затвора,
превързваш лютите си рани.
Крещиш и с поглед на дете
кърпиш така умело изгорелите рани
в едно мъртво вече сърце.
