Привет, посетители. надявам се, нещата ми да ви харесват и когато нещо не ви допадне да изразите мнение - долу в коментарите защо не ви е харесало! :)
Постинги в блога от Септември, 2015 г.
30.09.2015 17:35 -
Есенен вопъл
Навън зашумяха петнистите листа
Дъжда пролива се във всяка душа
Времето захладня, пътищата мокри
Нещо отвътре мъчително ни чопли
Студените и хладни есенни вопли ..
Студения вятър в ушите ни шуми
Камбаната унило отново кънти
Косите ни развяват се бурно под тях
И аз като вас, тъй бързо остарях.
Глъхнат и стичат се капките дъжд
Есенният вопъл обаче,остава все един същ
Сега падат листата от унили клони
Тоз е сезона, който златни сълзи рони.
.jpg)
Дъжда пролива се във всяка душа
Времето захладня, пътищата мокри
Нещо отвътре мъчително ни чопли
Студените и хладни есенни вопли ..
Студения вятър в ушите ни шуми
Камбаната унило отново кънти
Косите ни развяват се бурно под тях
И аз като вас, тъй бързо остарях.
Глъхнат и стичат се капките дъжд
Есенният вопъл обаче,остава все един същ
Сега падат листата от унили клони
Тоз е сезона, който златни сълзи рони.
.jpg)
30.09.2015 16:06 -
Дали пък не:
Не сме създадени, за да се погубим
Що ти друже, не искаш да ме разбереш
Трябва от кошмара си да се събудим
И пътя на живота си, сам да избереш!
Нима забравихме, че имаме сърца?
Дали да бъдем зли, днес е нормално
Нима целият ни живот е една лъжа?
Дали душата ми мъртва е буквално?
Изпуснахме корпуса и се объркахме
Прободно сърцето ни се къса всеки ден
Питам, колко пъти шанса си изпускахме
Поне един от дните ни да бъде променен!
Що ти друже, не искаш да ме разбереш
Трябва от кошмара си да се събудим
И пътя на живота си, сам да избереш!
Нима забравихме, че имаме сърца?
Дали да бъдем зли, днес е нормално
Нима целият ни живот е една лъжа?
Дали душата ми мъртва е буквално?
Изпуснахме корпуса и се объркахме
Прободно сърцето ни се къса всеки ден
Питам, колко пъти шанса си изпускахме
Поне един от дните ни да бъде променен!
27.09.2015 18:50 -
Forgive me.
Главата ми в стената се разбива
Чувството за празнота ме убива
Сърцето ми, знай, че си отива
Защото без теб, то да бие - спира.
Това е цената ми за любовта
Заради която се чувствам сама
Не съществува друг човек за мен
Защото ти, променяше моя ден.
Не знам как мога да ти обясня
Че до теб, аз блестя.
Изгубих те. Не мога да повярвам
Че друг в леглото си заварвам
Липсва ми само твоето присъствие
Не мога да приема студеното ти отсъствие
Страдам. Не виждаш ли кажи ми?
Поне на едно обаждане, отговори ми
.. Моля те, за грешката прости ми ..
Не знам какво да правя вече
Щом сърцето да те забравя рече
По кой път сега да тръгна?
Когато ти половината ми сърце изтръгна ..
Боли. Сърцето ми от болката кърви
Умолявам те не си тръгвай, остани!
Чувството за празнота ме убива
Сърцето ми, знай, че си отива
Защото без теб, то да бие - спира.
Това е цената ми за любовта
Заради която се чувствам сама
Не съществува друг човек за мен
Защото ти, променяше моя ден.
Не знам как мога да ти обясня
Че до теб, аз блестя.
Изгубих те. Не мога да повярвам
Че друг в леглото си заварвам
Липсва ми само твоето присъствие
Не мога да приема студеното ти отсъствие
Страдам. Не виждаш ли кажи ми?
Поне на едно обаждане, отговори ми
.. Моля те, за грешката прости ми ..
Не знам какво да правя вече
Щом сърцето да те забравя рече
По кой път сега да тръгна?
Когато ти половината ми сърце изтръгна ..
Боли. Сърцето ми от болката кърви
Умолявам те не си тръгвай, остани!
27.09.2015 18:17 -
Едиствена любов
Една любов истинска и свята, не може да изние
Първата целувка от нея, не може да се изтрие
И с изгнили спомени, пак мислиш за онези,
Чиито ангели да ги закрилят от болестта са слезли ..
От чувството болно, от чувството отровно
От усещането за скръб - безусловно
Бършейки сълзите си, казваш, че ще забравиш,
но миналото си назад, не можеш да оставиш!
Мълчейки, погубваш се от мъчителната болка
От стягащата те отляво рана в гръдната обиколка
Насълзените очи, от искрените и чисти сълзи
Осъзнаваш, че си единствен и боли!
Първата целувка от нея, не може да се изтрие
И с изгнили спомени, пак мислиш за онези,
Чиито ангели да ги закрилят от болестта са слезли ..
От чувството болно, от чувството отровно
От усещането за скръб - безусловно
Бършейки сълзите си, казваш, че ще забравиш,
но миналото си назад, не можеш да оставиш!
Мълчейки, погубваш се от мъчителната болка
От стягащата те отляво рана в гръдната обиколка
Насълзените очи, от искрените и чисти сълзи
Осъзнаваш, че си единствен и боли!
27.09.2015 15:59 -
Мисъл.
Връщах се по пътя си назад и остарявах
Без да знам, че имам шанс да се поправя
Умишлено, че съм тъжна - възразявах ..
Не знаех, че бях на път да се самозабравя.
Като отворена книга се разкривах пред всеки
Вървях по тъмни и мрачни - потъпкани пътеки.
Никога няма да забравя преди къде съм била
Няма да забравя и как леех сълза след сълза
Сега от хората със сърца, пример - взимам
Без да се замислям колко кървави белега имам
И продължавам напред, с малко тревога,
Че любов да изпитам - няма да мога!
(3).jpg)
Без да знам, че имам шанс да се поправя
Умишлено, че съм тъжна - възразявах ..
Не знаех, че бях на път да се самозабравя.
Като отворена книга се разкривах пред всеки
Вървях по тъмни и мрачни - потъпкани пътеки.
Никога няма да забравя преди къде съм била
Няма да забравя и как леех сълза след сълза
Сега от хората със сърца, пример - взимам
Без да се замислям колко кървави белега имам
И продължавам напред, с малко тревога,
Че любов да изпитам - няма да мога!
(3).jpg)
