така се "гавриш" с мен..
хвърляш прежди сякаш съм коте,
разнообразяваш ми всеки ден.

Един ден ми е хубав и щастлив,
от смях и настроение - красив
друг ми е бесен, тъжен, сълзлив
от притеснения и страхове - бодлив.

Не мога да те разбера аз-и
все още не успявам..
един ден чувствам с влак ще ме прегазиш, 
на следващия от емоции ти прощавам.

А може би това си си ти,
и няма какво да разбирам ... 
просто се налага да те живея, нали?
Дори понякога да чувствам, че умирам.

В теб има една тайна, 
която я криеш толкова добре, 
една такава - красива, омайна
тайна, която нивга няма да замре.