Капките тихо ръмят пак,
И падат в краката ми мокри..
Аз-момичето обвито в мрак,
тази, която иска само да се стопли!

В главата ми стене часовник,
Който неспирно стрелките си върти
И като бунтовник, наранява ме,
А това просто някак си боли.

Там, зад гърдите - в сърцето,
от което капят капки кръв,
и изсъхват бързо, за секунди
в ръцете ми - наранени, завързани с връв.

Тази мисъл ме разкъсва...

Тъжно е как звучи, нали?
Тъжна е простата тъга..
Тъжни са сълзите, от изстрадали очи,
Тъжно е и, да живееш в самота!

"Но не ти не си сама"..
Така ще ми кажете вий
Но хей, душата ми се размота,
Легнала в прегръдките на страшна тъмнина.

Това дали се разбира от други,
освен от мен самата???
Знаете ли какво е, да си мислите, че сте луди.
и да сте си затворили за изход - вратата!

Пламъка - надежда, изгасна в мен,
чувам само как капят капките дъжд
а навън - почти всеки следващ ден,
остава си един и същ.

Това е от моят свят на думите,
използвах възможно най-леки ...
сега може само да ме е яд,
за пустите грешки на другите.

Това са чувства, състояние което е променливо.Тях всичките трябва да ги има в живота ни.Те ни изграждат и провокират да търсим,да вървим напред.