Постинг
15.11.2017 13:11 -
Докато сърцето бие:
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2017 13:12
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 15.11.2017 13:12
Докато сърцето ми бие съм жива,
и няма да се предам пред нищо,
горда съм, но не и горделива,
от болката, надеждата ми е по-голяма.
Надежда за хубаво бъдеще,
изпълнено с усмивки и любов,
надежда за нов живот,
в който няма тъжен вик и зов.
Днес тежко, тежко плача,
все още спомените ми пречат,
но знам ще се науча да не тача
нито един спомен без вина и срам.
Докато сърцето ми отляво бие
ще бъда силна и няма да се предам,
всяка сълза от лицето си ще трия,
и път на болката си няма да дам.
Колкото и душата ми да се разкъсва
колкото и да ми се иска да крещя,
колкото ще такта на сърцето ми да прекъсва,
Да живея ще продължа..
и няма да се предам пред нищо,
горда съм, но не и горделива,
от болката, надеждата ми е по-голяма.
Надежда за хубаво бъдеще,
изпълнено с усмивки и любов,
надежда за нов живот,
в който няма тъжен вик и зов.
Днес тежко, тежко плача,
все още спомените ми пречат,
но знам ще се науча да не тача
нито един спомен без вина и срам.
Докато сърцето ми отляво бие
ще бъда силна и няма да се предам,
всяка сълза от лицето си ще трия,
и път на болката си няма да дам.
Колкото и душата ми да се разкъсва
колкото и да ми се иска да крещя,
колкото ще такта на сърцето ми да прекъсва,
Да живея ще продължа..
Вълнообразно
Няма коментари