Постинг
30.11.2017 10:06 -
Зимата-вечна и клета.
Зимно утро - плаха тишина,
Снега безспирно вали ли, вали,
и в гъстата, влажна мъгла,
душата на човек от студ боли.
Зимата е яростна жена,
повтаряща се овехтяла касета,
тъжна, потънала в самота,
като старица вечна и клета.
Снегът похлопваше жестоко,
на старата ни входна врата,
а в мен чувството дълбоко
усещаше, болка, мъка и тъга.
Не една болка си прокрадва,
пътека бяла към сърцето ми
раждаща в мен непоносима вина,
прозираща се тъжна от лицето ми.
Снега безспирно вали ли, вали,
и в гъстата, влажна мъгла,
душата на човек от студ боли.
Зимата е яростна жена,
повтаряща се овехтяла касета,
тъжна, потънала в самота,
като старица вечна и клета.
Снегът похлопваше жестоко,
на старата ни входна врата,
а в мен чувството дълбоко
усещаше, болка, мъка и тъга.
Не една болка си прокрадва,
пътека бяла към сърцето ми
раждаща в мен непоносима вина,
прозираща се тъжна от лицето ми.
Няма коментари
