Постинг
30.08.2015 12:19 -
Човешко отношение
Защо се държим толкова студено един към друг?
животът не изисква от нас нито много, нито малко,
кажете, защо сърцето ви заледено, прави напук
думите излизат тъжно и това изглежда ви жалко.
Почакайте, защо не ми отговорите на въпроса ..
на рамото си от спомени ужасни, болка нося
дори докато пиша си признавам, че душевно съм боса
и за малко нежност и обич, моля и прося.
Аз не съм робот, който зад гърдите си няма сърце,
изградена съм от чувства и съм силно емоционална,
не ви ли е неудобно, като видите нещастно лице
и пак думите ми излизат от душата ми - реална.
Защо се държим толкова просташки един към други?
животът си казва своята роля и не иска от нас много
кажете ми, защо се правите на толкова недостъпни?
думите излизат тъжно, а аз за пореден път държа се строго.
Всичко през очите ми изглежда мъчително и тежко
сърцето ми вече спира да работи, да тупти,
изпитвам ужас от присъствието нечовешко,
и душата ми, всеки изминал ден все повече я боли.
Няма подкрепа на този свят, не можеш да обикнеш
не можеш да се довериш на никой, нито да цениш
рано или късно с лошото си държание ще привикнеш,
и няма да се сетиш света от глупаци да спасиш.
Казвате, виновна е властта със своята безотговорност
но не виждате ли себе си, колко сте "добри"
животът е единствено наша отговорност
в ежедневието ни да не се случват моменти - зли.
Отново правим една дълбока въздишка и ..
гледаме как всичко пропада ден след ден
но не правим нищо по въпроса
поне следващия ни да е променен.
животът не изисква от нас нито много, нито малко,
кажете, защо сърцето ви заледено, прави напук
думите излизат тъжно и това изглежда ви жалко.
Почакайте, защо не ми отговорите на въпроса ..
на рамото си от спомени ужасни, болка нося
дори докато пиша си признавам, че душевно съм боса
и за малко нежност и обич, моля и прося.
Аз не съм робот, който зад гърдите си няма сърце,
изградена съм от чувства и съм силно емоционална,
не ви ли е неудобно, като видите нещастно лице
и пак думите ми излизат от душата ми - реална.
Защо се държим толкова просташки един към други?
животът си казва своята роля и не иска от нас много
кажете ми, защо се правите на толкова недостъпни?
думите излизат тъжно, а аз за пореден път държа се строго.
Всичко през очите ми изглежда мъчително и тежко
сърцето ми вече спира да работи, да тупти,
изпитвам ужас от присъствието нечовешко,
и душата ми, всеки изминал ден все повече я боли.
Няма подкрепа на този свят, не можеш да обикнеш
не можеш да се довериш на никой, нито да цениш
рано или късно с лошото си държание ще привикнеш,
и няма да се сетиш света от глупаци да спасиш.
Казвате, виновна е властта със своята безотговорност
но не виждате ли себе си, колко сте "добри"
животът е единствено наша отговорност
в ежедневието ни да не се случват моменти - зли.
Отново правим една дълбока въздишка и ..
гледаме как всичко пропада ден след ден
но не правим нищо по въпроса
поне следващия ни да е променен.
Вълнообразно
Няма коментари
