Горчи ми тъй силно в душата
Да каже някой, каква е таз злина
И тези мътни мисли в главата.

Отминала болка, а още жива
Тегне ме надълбоко в морето
И всеки ден по-малко ми убива
Бъдещето в сърцето.

Сега какво държи ме на крака
Не знам и не мога да кажа
Вероятно, това че имам душа
На която, какво живот е да покажа

и искри в очите им блестят
пътищата им се пресрещат
докато сърцата силно горят.

Любов се нарича туй чувство
любов между две половинки
това е, изящното изкуство
на "вечните" минали годинки.

Днес, "обичам те" е подла лъжа
Сега, това чувство вече го няма
И не искам да ви излъжа
Но между хората, всичко е измама

вече няма щастие, няма любов
това е то, човека пролива сълзи
защото да се изправи, не е готов.

Страха и завистта царуват у всеки
Злобата и несправедливостта също
Но защо раними са всички пътеки
за човека да не би да е присъщо?

Всеки ден е еднообразен - празен
Забравихме за усмивките и игрите
При едни смешен, при други забавен
Но при всички властват само сълзите.

живота на другите не осветявай
не бъди за всеки като пионка лесен
научи се и мнението си отстоявай.

Режи, чупи, крещи, остани себе си
ти решаваш и забраняваш
важното е да останеш себе си
и никога да не се предаваш.

В тъмнината, светлина намери 
Съзри и единия лъч в делечината
Но верен на себе си остани 
Дори да не намериш лъч в тъмнината!