Привет, посетители. надявам се, нещата ми да ви харесват и когато нещо не ви допадне да изразите мнение - долу в коментарите защо не ви е харесало! :)
Постинги в блога от 17.01.2016 г.
17.01.2016 13:49 -
Един миг:
Край поляната тихо седнах
и унесох се в дълбок сън
Признавам си - полегнах
На един застарял пън.
Завих се с якето си, и жумях
Под счупените клони на дъба
И сънувах щастливият си ден
В който няма да се движа по ръба.
Заваля. Дъжда обрули лицето ми
Разсъних се, станах и продължих
Отпочинала от тази тежка умора
Наплисках се с вода и се освежих.
Газейки по снега оставях следи
А това беше вече минал спомен,
Сега знам и жестоко да ме боли
Не мога да върна мига отронен.
и унесох се в дълбок сън
Признавам си - полегнах
На един застарял пън.
Завих се с якето си, и жумях
Под счупените клони на дъба
И сънувах щастливият си ден
В който няма да се движа по ръба.
Заваля. Дъжда обрули лицето ми
Разсъних се, станах и продължих
Отпочинала от тази тежка умора
Наплисках се с вода и се освежих.
Газейки по снега оставях следи
А това беше вече минал спомен,
Сега знам и жестоко да ме боли
Не мога да върна мига отронен.
17.01.2016 13:22 -
Питам:
С химикал и лист в ръка
Лея чувствата си и се двоумя
Стараейки се да докосна
Всеки човек на тази Земя.
С хумор, болка и страх творя
Всеки ред, строфа и куплет
Но докато смисъла не разбера
Няма да имам никакъв късмет.
Не ме съдете, искам да пиша
Не се правя на нещо или друго ..
Това е, което искам да напиша
Не се надявам на някакво чудо.
Мога ли да вярвам, че ви харесва
И че се справям, поне засега
Или .. всичко е загуба на време
Това не проумявам, не мога да разбера.
Кажете, търся вашето мнение
За моите стихотворни творби
Докато потъвам в притеснение
Края да не завърши със сълзи.
Лея чувствата си и се двоумя
Стараейки се да докосна
Всеки човек на тази Земя.
С хумор, болка и страх творя
Всеки ред, строфа и куплет
Но докато смисъла не разбера
Няма да имам никакъв късмет.
Не ме съдете, искам да пиша
Не се правя на нещо или друго ..
Това е, което искам да напиша
Не се надявам на някакво чудо.
Мога ли да вярвам, че ви харесва
И че се справям, поне засега
Или .. всичко е загуба на време
Това не проумявам, не мога да разбера.
Кажете, търся вашето мнение
За моите стихотворни творби
Докато потъвам в притеснение
Края да не завърши със сълзи.
17.01.2016 13:11 -
Знам:
Бях по-лоша писателка, преди,
но проявих голямо търпение,
и ето сега, всичко е различно,
имам си нужното вдъхновение.
Зад усмивка, редя стихове,
с ума на едно зряло момиче,
пиша с чувство и надежда,
че някога ще стана сезонно птиче.
Не препирам и не бързам,
все някога ще бъда по-добра ..
ще порасна и ще придобия опит,
няма по-голям успех от това.
Сега съм само на 17-години,
и не претендирам за слава ..
но знам, като стана по-голяма,
ще редя думите и ще се прославя.
но проявих голямо търпение,
и ето сега, всичко е различно,
имам си нужното вдъхновение.
Зад усмивка, редя стихове,
с ума на едно зряло момиче,
пиша с чувство и надежда,
че някога ще стана сезонно птиче.
Не препирам и не бързам,
все някога ще бъда по-добра ..
ще порасна и ще придобия опит,
няма по-голям успех от това.
Сега съм само на 17-години,
и не претендирам за слава ..
но знам, като стана по-голяма,
ще редя думите и ще се прославя.
17.01.2016 11:08 -
Бяла покривка:
Навън бяла покривка появи се
От ярки снежинки бели и меки
Зад усмивка скришна, вали си
И трупа ли, трупа на улици и пътеки.
Слънце няма, да разстопи снега
Овошките и полята също са бели
Сега ринем с лопати и снегорини
На решета къси, малки и дебели.
По прозорците зарито е със сняг
Няма кой да излезе да почисти
Чува се единствено хорския бяг
На тинейджъри и гимназисти.
Настроението дали е така тъжно
Дали плаче и се моли да се спре
Но дали въобще е възможно
Някой от горе да чуе и да разбере?
Вали като порой, всякъш сълзи
И деца плачат, заедно с небето
И навън така силно си вали, вали
А студа направило е лед сърцето..
Молим се, снега да се стопи
Или поне да намалее малко
А ти, четеца сега се усмихни
Навън не е толкова жалко!!!
