Черно - мрачни нюанси и все потъмнели
През трънливи бодли и дебели ледове
Ножа и куршума до гърлото ми са опрели.

През мостове и тунели, без слънце и дъга
Паднах. Но ето, пак съм с усмивка нали?
Въпреки, че не виждам за изход - врата
И че не ми остана зад гърдите душа.

Живота изисква борба, за да живееш
Дори понякога да бъде невъзможна
Независимо дали живота си ще пропилееш
И идеята за борбеност да е нищожна.

Затова все още продължавам напред
Защото знам, че има за какво да се боря
Със или без никакъв късмет
Няма да се предам, да пиша или да говоря.