Тъгата, до болка ми е позната,
и нейната спътница също така,
неведнъж губя двубоя в играта,
неведнъж роня сълза след сълза.

Душата ми отиграна сто пъти,
и изпробвана колко може да издържи,
вече тъжна и студена към всеки,
в мен неспирно вали ли, вали.

Какво да кажа повече от това,
просто тъгата и злобата може би,
ми причиняват жестока болка,
зад гърдите ми, където гори.

Днес, въпреки годините ми, 
аз се чувствам излъгана, отиграна,
и ледено побира сърцето ми 
всяка следваща рана.