и огрява всяко нещо по света,
там светлината безотказно те чака,
там и аз щастието си плета.
Надявам се, там аз ще изчезна,
ще се загубя някъде из горите,
и ще държа в ръце, душата си звездна,
и ще знам няма да ми бъдат влажни очите.
Чета мечтите си с поглед на дете,
в ранни, ранни .. утра,
надявам се вълшебният вятър ще ме смете,
и ще се превърна в момина сълза.
В мечтите си зная, някога ще изчезна,
сред нищото .. обиколена в пух ,
И с душа от Райското кътче ще сляза,
Без тревога, със силен дух. :)
Зная кой зад гърба ми остана,
и кой подаде ми зелено листо,
кое остави ме, тежко запъхтяна,
- песента на Равел - Болеро.
Нещо толкова светло ме нахрани,
с надежда и хляб мъничко горчив и сух,
от една страна добра, от друга с рани,
написано на лист, в стих, с дух.
останаха в мен непокъсани вериги –
още от малка, още от дете,
и разни други, подобни интриги ,
дето може би душата ми не може да побере.
Един ден ще премина оттатък ,
ще бъда от звездите по небесния край,
защото живота е изумително кратък,
защото живота се казва Рай. :)
Нещо толкова светло ме нахрани, с надежда и хляб мъничко горчив и сух, от една страна добра, от друга с рани написано на лист, в стих, с дух.
останаха в мен непокъсани вериги – още от малка, още от дете. и разни други, подобни интриги дето може би душата ми не може да побере.
Един ден ще премина оттатък ще гледам звездите от небесния край, защото живота е изумително кратък, защото живота се казва Рай.
