Ходих през трънове и бодли,
падах дълго време на земята,
плаках и крещях - боли, боли ..
накрая и мен огря ме светлината.

Сега ходя и живея както искам, 
и както някога съм мечтала .. 
болката дълбоко я притискам,
защото аз така съм си избрала. 

Все още съм на 17 години, но 
имам си амбициите и мечтите
взех напоено със спирт листо
и залепих раните от стрелите.

Гледам през прозореца навън 
а музиката звучи ми в главата
сякъш всичко е само сън ..
и още по-студена ми е душата.