Търсим светлина в тъмнината,
но там няма нищо, освен сълзи .. 
като избухнала граната душата,
сгушена в самота вика и крещи.

Къде е отговора на въпроса, 
честно да си кажа, не зная .. 
и аз като нея, чувствам се боса,
и аз не мога тайната да разгадая.

Питам се ослепях ли, забога?
Виждам единствено чернилка,
помощ мили хора. Вече не мога,
сърцето ми от мъка блика ли блика. 

Мъката ми е голяма, не лъжа,
живота стана кошче за боклук ..
опитвам се думите си да сплета,
но на моето място, искам да е друг. 

Сълзите ми вече са цяла река,
три метра под земята гния .. 
а мечтая си из Рая да летя,
или под пръстта да се скрия.