Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Профил на danig
Име:
Дани Боянова

Пол:
жена

Град:
Велико Търново

Интереси:
Поезия

Статистика
Популярни постинги:
7

Постинги този месец:
1

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
28

Блогъри добавили в любими:
26

Блог вълни:
435
Последни постинги
Не се нуждая от пари и слава,
на мен ми трябва нежност, топлина.
В света, в който всичко се продава,
не се продават "ценните" неща.
Не се продава добротата,
не се продава вярата в любовта,
не се продават чудесата,
правещи те жив и истински сега.
Не се продава честността в очите,
не се продава скритият копнеж,
че докрай ще са щастливи дните,
по-чисти даже и от скреж.
Не се продават чувствата големи,
защото те не се купуват с пари.
Налагат се в света промени,
но нищо тях не може да смени.
Нито палати, нито лимузини,
нито хотели, пълни с красота.
Не се продават нощите красиви,
изпълнени с истински неща.
Не се продава всъщност онова,
което в този свят е най-значимо -
здравето, късметът, любовта,
приятелството, чувството щастливо.
Категория: Поезия
Прочетен: 2961 Коментари: 1 Гласове: 0
  • Капките тихо ръмят пак,
  • И падат в краката ми мокри..
  • Аз-момичето обвито в мрак,
  • тази, която иска само да се стопли!
  • В главата ми стене часовник,
  • Който неспирно стрелките си върти
  • И като бунтовник, наранява ме,
  • А това просто някак си боли.
  • Там, зад гърдите - в сърцето,
  • от което капят капки кръв,
  • и изсъхват бързо, за секунди
  • в ръцете ми - наранени, завързани с връв.
  • Тази мисъл ме разкъсва...
  • Тъжно е как звучи, нали?
  • Тъжна е простата тъга..
  • Тъжни са сълзите, от изстрадали очи,
  • Тъжно е и, да живееш в самота!
  • "Но не ти не си сама"..
  • Така ще ми кажете вий
  • Но хей, душата ми се размота,
  • Легнала в прегръдките на страшна тъмнина.
  • Това дали се разбира от други,
  • освен от мен самата???
  • Знаете ли какво е, да си мислите, че сте луди.
  • и да сте си затворили за изход - вратата!
  • Пламъка - надежда, изгасна в мен,
  • чувам само как капят капките дъжд
  • а навън - почти всеки следващ ден,
  • остава си един и същ.
  • Това е от моят свят на думите,
  • използвах възможно най-леки ...
  • сега може само да ме е яд,
  • за пустите грешки на другите.
Категория: Поезия
Прочетен: 67 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 28.09 08:52
Ех животе, мои животе,

така се "гавриш" с мен..
хвърляш прежди сякаш съм коте,
разнообразяваш ми всеки ден.

Един ден ми е хубав и щастлив,
от смях и настроение - красив
друг ми е бесен, тъжен, сълзлив
от притеснения и страхове - бодлив.

Не мога да те разбера аз-и
все още не успявам..
един ден чувствам с влак ще ме прегазиш, 
на следващия от емоции ти прощавам.

А може би това си си ти,
и няма какво да разбирам ... 
просто се налага да те живея, нали?
Дори понякога да чувствам, че умирам.

В теб има една тайна, 
която я криеш толкова добре, 
една такава - красива, омайна
тайна, която нивга няма да замре.

Категория: Поезия
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
14.09 19:32 - До татко:
Ровичкам неуморно в моите рани -

Из отломките от минали дни и години,
и разпределям ги в разпокъсани кашони,
където някак си все още боли.

И вече с изсъхнали длани - 
бърша сълзите ми от очите
но в мен - завесите продрани
неуморно от години крещят.

Опитвам се да възвърна, 
един според мен - изгубен Живот.
Опитвам се всеки възел да развържа 
за да успея да се освободя от всеки порок.

Дали ще бъда разбрана сега,
от близки и от приятели??
Татко чуй, скъпа ми бе всяка сълза, 
която пролях през годините напразно.

Затова искам да намеря,
разбирателство и обич от теб,
но ти защо така ме простреля,
и пожела ми само живот, придружен с късмет? ...

Боли, само това искам да кажа, 
понякога думите ми знам, нямат смисъл, 
но знаеш ли, колко пъти исках да ти се докажа .. 
Сега остана само спомена орисан.

Така изявявам чувствата си, 
в стихове и ... тъга,
прости, ако съм те засегнала,
но в себе си усещам - силна празнота

Категория: Поезия
Прочетен: 3999 Коментари: 2 Гласове: 1
Хубав ден ще дойде, в който слънцето ще грее над теб ден, който щастието ще побере ден в който да си щастлив ще е твой ред.
Не се моли на човека които е отсреща, защото той няма да е до теб. запали в себе си тая надежда, разтопи сърцето си от слоя лед.
И с две ръце да се молиш, и със сълзи в очите да стоиш, най-често няма смисъл да говориш, по-добре е да мълчиш.
Дори когато искаш да крещиш, от болка, от разочарование, а няма на кого да споделиш, запази в себе си своето страдание.
Понякога света на думите го няма, и няма как да кажеш какво усещаш, затова бъди силна, бъди пряма, това е твоята съдба.
Покажи, че си силна, дори да боли докажи си, че можеш! Болката си на свобода я пусни, колкото и да е голяма тази празнота.
"Вярвай и ще успееш", нали? Вярвай в себе си, човеко... От тая мъка колкото и да боли, помни, че на никому не му е леко. :
Категория: Поезия
Прочетен: 65 Коментари: 1 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 70491
Постинги: 505
Коментари: 58
Гласове: 241
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031