Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Профил на danig
Име:
Дани Боянова

Пол:
жена

Град:
Велико Търново

Интереси:
Поезия

Статистика
Популярни постинги:
5

Постинги този месец:
16

Гласове този месец:
1

Коментари този месец:
1

Любими блогове:
28

Блогъри добавили в любими:
25

Блог вълни:
434
Последни постинги
Със сълзи в очите ще говоря

чувствам се уморена вече
писна ми напразно да се боря
"Мъртва си".. Сърцето ми го рече.

Дали това е истина, или лъжа,
щом все още дишам?
каква е тая проклета съдба?
щом не мога да обичам....

Къде сгреших не разбрах,
в този подъл живот...
сърцето си чувствам на прах
душата си - безчувствен робот.

Пиша с отчаяние и умора, 
не отричам. Просто .. 
да издържа повече не мога
аз не мога да обичам.

Щастието ли ме подминава,
аз ли го отритвам?
съвестта ми ли не ми прощава
аз ли не мога да живея, питам?

Категория: Поезия
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.06 18:21
Моят свят, е съставен от стъкла,

Лесно се чупи всяка част него
Моят свят, е лесно разрушим
От хора и "приятели" ограбен.

Моят свят, това е животът ми,
Който трудно мога да опиша...
А толкова ми се иска да разкажа...
Но сякаш нещо да мълча ме притиска.

Как искам истината да се знае,
За да живея спокойно и в мир ..
Душата ми най-накрая да спре да лае
И да спре от сълзи този язовир.

Знаеш ли как искам да ми олекне?
Да почувствам и аз, че съм разбрана ..
И кръвта ми да спре обилно да текне
От сърцето ми пропукано отрано.

Знаеш ли какво е да чувстваш
Всеки ден - съсипан, пропилян?
Знаеш ли какво е неспирно да блудстваш,
Всеки ден, на съставни части разпилян?

Не ми казвай. Аз отговора ти го знам.
Дори не знаеш, защо пиша това ..
Не ме обвинявай. Не усещам срам.
Всеки човек притежава някаква душа.

Моята е такава. Трудна за разбиране...
Но и аз също съм просто човек..
Не винаги съм разумна, права
Трудна съм и за обичане!

 

 
Категория: Поезия
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 22.06 10:34
16.06 10:04 - Приятелю:
Бъди приятелю, винаги бъди,

Този който продължава напред,
И през мъки и тревоги дори,
Не превръщай сърцето си в лед.

Ти приятелю си този, който казва,
Кога ще се откажеш или предадеш!
Ти си този, който определя,
Какво от себе си можеш да дадеш!

И в радости, и в неволи, и сълзи,
Важното е напреде да вървиш,
И колкото, и душа да те боли
Трябва, трябва да продължиш.

Приятелю верни, знам, какъв си
Знам, че духа ти в теб е силен...
Винаги в редицата пръв си,
Изискан. Красив и стилен.

Не спираш да се бориш, знам,
Защото душата ти е жива..
И знам, кръстиш се в Атимовския храм,
Единственото нещо, което не те убива.

Погледът ти всеки път сияе като на дете,
По това те разпознавам и аз самата ..
Как да забравя човек, който живота си преде,
И разделя си с бедните храната?

Вярвай в себе си ей човече,
Ти си от ония, които имат 
Сърце което рядко се намира вече
И си от хората, които дават, без да взимат.

Категория: Поезия
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.06 10:04
Сърцето ми търсеше дълго време,
докато не откри твоето.
През едно такова...тежко бреме,
което мен ме свличаше към пропастта.
Намерихте, когато душата ми просеше,
за обич, за закрила, за любов...
намерих те, когато се чувствах сама,
във време в което нямах ни глас, ни зов.
И до днес ти си до мен, и завинаги ще е така,
благодаря ти за всичко. чувствам се преродена...
обичам те любов моя повече от всичко на света
за теб аз съм с въжета пригодена.
Вече няма душата ми за любов да проси,
Само ще запаля от нея частица една,
Която в нощите ми за теб да свети
Като искра на любовта! ♥
Категория: Поезия
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 0
Ех каква бъркотия е тоя живот
до болка пострадал от завист и злоба
Всеки изживян ден е изгубен облог
сключен с дявола още от отроба.
Алчни, слепи, зли хора сте вие,
които мислите само за пари ...
Егоизма ще ви убие ..
След време ще проливате сълзи.
А вие, студенокръвни животни такива,
които нямате зад гърдите си сърце,
във вас всеки ден по нещо загива
защото сте проклети и нечовечни. 
Мислите ви са толкова объркани, 
не знаете какво е да се живее
душите ви са толкова отъркани,
че чак на мен ми се крещи и реве.
Категория: Поезия
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 59698
Постинги: 499
Коментари: 53
Гласове: 229
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930