Когато роних ги за нищо
Всеки ден личаха си в очите ми
Щом сама стоях в стаята си скришно.

Тогава помислих си, че ще ослепея
Преди нямах в себе си надежда
Така си мислих, че ще остарея
С една мътна в душата ми одежда.

През планини и скали ще премина
За да намеря поне едно решение
Отвъд морета и океани ще мина
Да намеря изкусното утешение.

Но сама да се справя - не мога
Всичко има своята граница
Четеца, повярвай ми, забога
Искам да отворя нова страница.