Исках огнище до което спокойно да стоя,
прегръдка от близък, където да притихна,
майка и баща, до които да седя
да се сгуша в тях и да се усмихна.

Исках само родители, това е,
от това всяко дете има нужда, нали?
Сега единствено душата ми ме терзае,
не само за една чужда вина.

Защо аз плащам за чужди грешки, 
питам се, но отговор не намирам
каква е тази в гърлото ми горчивина,
заради която чувствам, че умирам?!?