В което само разрухата царува
Време, което иска да ни заличи
И с карнавални маски да козирува.

Дори докато пиша, толкова боли
От тази мисъл лоша и сълзлива
А сърцето ми все по-силно кърви
Заради душата ми, толкоз милостива.

Дали още искам да живея, не знам
Май по-добре ми е да съм сама
Само знам, че няма какво да дам
Щом живея във мрак и самота.

Слънцето залезе и надеждата угасна
Като запалена факла или свещ
Картината в прах е неясна
А човека, като чудовище зловещ.

Пред очите ми появи се перде
Посивяло и до болка наранено
Това на лицето ми се чете
А в срцето ми лежи съхранено.