Присъства в душата на човека
Паднала, сгушена от слепота
През тръни и тъмни пътеки.

Само нощната лампа премигва
В нашето опустяло време студено
Това е днешната, страшна интрига
На сърцето ни зад решетки заледено.

Някога ще има надежда, аз го знам
Дори да е на път пламъка да загасне 
Ако бях аз, живота си щях да продам
Само успеха на българите да се тласне.