Привет, посетители. надявам се, нещата ми да ви харесват и когато нещо не ви допадне да изразите мнение - долу в коментарите защо не ви е харесало! :)
Постинги в блога от 02.06.2017 г.
02.06.2017 23:56 -
Колко още:
Изсъхнаха розите, които поливах с надежда,
че един ден, всичко ще се промени.
С времето нищо не се нарежда.
Останаха в душата ми само незатворени следи.
Колко пъти още ще се надявам, не знам,
че някой ден всичко в живота ми ще се оправи ..
Колко още сърцето си на грешни хора ще дам,
наистина - не знам, не мога да знам.
че един ден, всичко ще се промени.
С времето нищо не се нарежда.
Останаха в душата ми само незатворени следи.
Колко пъти още ще се надявам, не знам,
че някой ден всичко в живота ми ще се оправи ..
Колко още сърцето си на грешни хора ще дам,
наистина - не знам, не мога да знам.
02.06.2017 23:54 -
Жестока болка:
Като буца заседнала е тя,
в гърлото, на тясно място.
Болката жестока, без име
съдираща душата ужасно.
Болката която мълви тежко,
за една изживяна рана
за една грешка, нечовешка
в душата жива, но продрана.
в гърлото, на тясно място.
Болката жестока, без име
съдираща душата ужасно.
Болката която мълви тежко,
за една изживяна рана
за една грешка, нечовешка
в душата жива, но продрана.
02.06.2017 15:18 -
Като дете:
И като малко дете ще плача,
и ще се тръшкам и ще ме боли ...
заради това, че за близките си нищо не знача,
сърцето ми без спирка и днес кърви.
Бих се сринала до основи, да,
Бих убила всичко в себе си за миг ..
Няма я до мен - майчината ръка,
бащиния лик.
Някой от тях чува ли как крещя??
Никой не чува. Не!
От болката си в ляво до днес - сълзя.
Питам как не загина това мое сърце?!?
.jpg)
и ще се тръшкам и ще ме боли ...
заради това, че за близките си нищо не знача,
сърцето ми без спирка и днес кърви.
Бих се сринала до основи, да,
Бих убила всичко в себе си за миг ..
Няма я до мен - майчината ръка,
бащиния лик.
Някой от тях чува ли как крещя??
Никой не чува. Не!
От болката си в ляво до днес - сълзя.
Питам как не загина това мое сърце?!?
.jpg)
02.06.2017 15:17 -
Мъртва душа:
Сякаш с вериги са вързани ръцете ми,
сякаш с катинар ми е заключена устата,
сякаш мъгла нахлула е в главата ми,
сякаш просто ми е мъртва душата.
Тъпо звучи, нали? Но какво да се прави ..
Тежко е. Боли. Течението ме повлича.
С голяма скорост към пропастта, надолу.
И сякаш си падам, просто пропадам ..
А раните и белезите - личат ми на голо.
Колкото и да искам отново да се надигна
не мога да събера сърцето си цяло ..
Вървя все по-смело напред към пропастта.
И знам, че моя е грешката ..... Навярно!
сякаш с катинар ми е заключена устата,
сякаш мъгла нахлула е в главата ми,
сякаш просто ми е мъртва душата.
Тъпо звучи, нали? Но какво да се прави ..
Тежко е. Боли. Течението ме повлича.
С голяма скорост към пропастта, надолу.
И сякаш си падам, просто пропадам ..
А раните и белезите - личат ми на голо.
Колкото и да искам отново да се надигна
не мога да събера сърцето си цяло ..
Вървя все по-смело напред към пропастта.
И знам, че моя е грешката ..... Навярно!
