Дърпам се на този, който си мисли сега за мен,
продължавам да се държа студено и съжалявам,
късно започвам да разбирам, че бавно влюбих се,
единственият ми грях, за който се извинявам.

Обичам да слушам гласа ти, обичам да те гледам
харесва ми, докато заекваш и правиш муцуни сладки
обичам от време на време усмихнато да поглеждам 
и да галя бузите ти копринено гладки.

Бавно започвам да разбирам, че влюбвам се в теб,
усещам, как завладяваш ми сърцето 
и надявам се някога да имам онзи късмет
да кажа "обичам те" на теб, а не на небето!

Знам истината, но прости ми, че я отричам
говоря несвързано като те видя и чуя
истината е, че наистина ми липсваш и те обичам
и ако това е кошмар, не желая да се будя.

Говоря с цялото си сърце, говоря зряло,
и докато си далеч от мен, чувствам самота
когато не съм с теб, то не тупти и не е цяло
влюбвам се бавно и започвам да вярвам в любовта.



 

Разбирам те, но и страшно те обичам, 
не искам да си чужд, искам те за мен
забранено ли е, с теб на пътя да тичам?
когато ти озаряваш с усмивка моя ден ..

Аз също като теб, не съм същество безгрешно,
правя много грешки дори, но но липсваш ми този ден
обичам те мили, дори това да ти звучи смешно ..
надявам се и ти да чувстваш същото към мен.

Точно сега съм с целия си разум и говоря - зряло
желая да изкажа чувствата си към теб в този стих
сърцето ми нежно и добро, без теб не е цяло
къде остана обичта ни силна, аз ли я унищожих?

Търся я по пътя оръсан с мъката и моите сълзи,
вървя, но виждам само спомените ни прекрасни,
от тях, сърцето ми се къса и душата ме боли,
спомените ни в сърцето ми останаха прясни..

  Забравяш спомена и тичаш към новото начало ,
в забързания бяг, забравяш дори да се сбогуваш,
усмивката засияла на лицето ти и си проличало,
че от изминалите си дни, вече не тъгуваш!
Все не остава време за една силна прегръдка,
за някъде - някои винаги тича или бърза ..,
не остава момент дори за последна целувка,
а в думите си, аз съм решителна и дърза.
В дългите нощи миговете прииждат в главата ти,
спомените от далеч във времето се завръщат,
  през нощите, държиш сърцето от лявата страна на ръката ти а болката от спомените, душата "прегръщат"
Пред живота - любовта коленичи, но не се моли
във времето - преди е останал един незавършен момент
тръгнал си, няма как отново да боядисаш стените голи
всякъш да счупиш и да залепиш пукнатия предмет.

 

 Не си чуваш мислите, нито ударите на сърцето
от страдания, изморен си - душата ти привърши
Всяка следваща, ледена сълза ти се рони от лицето
и този ден от спомените, успя да те прекърши.

Усмивката изчезна от лицето, от душата ти,
какво става? Защо не можеш да дишаш дори?
тъжния инструментал пак кънти в главата ти,
А от пъстрите ти очи , стичат се сълзите ти.

Като че ли, заклюено е от вериги - сърцето ти
и тъжният ти поглед отново мисли за преди
всякъш държиш сърцето което е зад гърдите ти
оставяйки по пода кървавите си, петнисти следи!

Моля ви отговорете искрено и честно, какво мислите за БИсексуалните ориентации, като се има предвид, че от тази гледна точка даденият човек си пада и по-двата пола - мъжки и женски.
Представете си, че имате бисексуални наклонности и кажете, че както може да тръгнете с момче, така и с момиче ..
например: Срещате момиче на улицата, запознавате се, прекарвате малко време заедно и накрая .. хоп - тя ви предложи да станете двойка, как бихте реагирали и ако приемете, считате ли това за бисексуално отношение? Като се има и в предвид, че бихте сторили същото и с момче ..